Няма как да не сте чували популярният израз Виж Рим и умри! , но той всъщност произлиза от репликата на уникалния германски писател (също така поет, драматург, учен, философ и политик) Гьоте, който посещавайки Неапол възкликва Виж Неапол и умри! , имайки предвид че човек веднъж посетил този невероятен град, спокойно може да си отиде от света.
Не дотолкова романтично е предположението, че стар римски поет всъщност е минал през Неапол и намиращото се до него малко селце Мори и в свои стихове е написал именно това (Виж Неапол и Мори), но поради грешка в превода (мори означава „умри“! ), се е стигнало до така известния израз.
Ще оставим на историците да спорят по въпроса за произхода на тази фраза, но истината е, че Неапол, прекрасният град под Везувий, представлява спираща дъха гледка. И то не само заради красотата си, но и заради усещането за тайнственост и дори надвиснала прокоба.
Звучи малко драматично, но ако посетите историческото гробище Фонтанел, вероятно бихте разбрали какво имаме предвид. Именно с него е свързан култът към мъртвите в Неапол и в следните редове ще ви обясним защо се говори, че из Неапол навсякъде има черепи.
Започваме нашата история с Бубонната чума, която избухва в Неапол около средата на 17 век. Тя оставя след себе си толкова много трупове, че местното гробище не успява да ги поеме. Решението, което взема управата на града, или по-скоро местните монаси, е всички кости и черепи на вече погребаните да бъдат преместени в пещера, намираща се недалеч, така че наскоро споминалите се да могат да бъдат погребани по подобаващ начин от своите близки. Всичко това е доста злокобно, но си е самата истина.
За съжаление жертвите на чумата били толкова много, че често били погребвани в масови гробове или директно са изнасяни към пещерата-гробище. Напомняме, че по онова време погребението било много скъпо „удоволствие“ и бедните, които преобладавали в града, не са били в състояние да си го позволят. Това е поредната причина телата на мъртвите да са отнасяни в пещерите, поради което са възникнали и безброй легенди и истории.
А защо се говори, че навсякъде из Неапол има черепи
Защото градът е сполетян от наводнение, по време на което костите и черепите започват да излизат от пещерата. Местните жители стават свидетели на всичко това. След толкова ужасяваща гледка се поражда и култът към мъртвите. Пещерата започва да се възприема като портал между царството на живите и мъртвите и хората започват да носят различни подаръци или да хвърлят монети около костите, като същевременно си намислят желание.
През 1872 г. църквата взема решение да се намеси и нарежда труповете и черепите да бъдат затваряни от уважение поне в кутии, а да не се въргалят по земята. Няма как да си представим колко ужасна гледка е представлявала тогава пещерата, защото наред с чумата, Неапол бил сполетян и от холера.
Едва през 1969 г. тогавашният кардинал на Неапол нарежда гробището да бъде затворено, защото се било превърнало в пример за нехуманно отношение към мъртвите.
През 2006 година обаче гробницата-катакомба в Неапол отваря отново врати, но не за полагане останките на мъртвите, а за да се превърне в туристическа атракция. Все пак на малко места по света ще можете да видите толкова трупове на място от 30 000 кв. м.!
Разхождайки се в Неапол, зад ъгъла на някоя улица може да видите и днес фигура на метален череп.
Вижте още завърнал се от мъртвите разказа за отвъдното.
